ФОРЕВЪР… Вашият най-добър избор

Адам Мей, Мениджър „Диамант-Сапфир”, дистрибутор №2 във Великобритания

Как се съотнася бизнесът с Форевър спрямо това да си наемен работник или да имаш собствена фирма?

Защо мрежовият маркетинг ме впечатли още от първата бизнес презентация, на която присъствах? Какво ме привлече и задържа, за да изградя своя бизнес? Какви уроци бях научил от предишния си трудов опит, които ми помогнаха да осъзная колко специална е възможността, предлагана от Форевър?

Откакто навърших 12 печеля парите си сам. Започнах с дребни задачи, които ми поставяха родителите ми. После реших, че е време да започна да изкарвам повече пари и намерих първата си редовна работа: мияч на чинии в ресторант. Доста бързо осъзнах, че сервитьорите и сервитьорките печелеха много по-добре от мен, не само що се отнася до заплатата, но и от бакшиши. Постарах се колкото се може по-бързо да ме повишат в сервитьор. Какво открих – в крайна сметка колкото и усърдно да работиш, никой освен собственика не забогатяваше. Той притежаваше верига от ресторанти, караше Ролс Ройс, носеше скъпи дрехи и винаги почиваше на екзотични места. Това беше първият ми истински урок за богатството, който никога не забравих – докато работиш за другиго, няма да забогатееш, просто разменяш своето време за техните пари!

През последната ученическа ваканция моят баща ми намери работа като общ работник в химическото предприятие, в чието управление беше. Първият ден на работа ми поставиха задача да изкопая канал, но когато бригадира се върна от обедна почивка и видя какво съм направил ми, направо побесня. Изплаших се, че съм изкопал канала на неправилното място – не беше така! Това, в което бях съгрешил е, че само за половин ден бях свършил работа за почти цяла седмица, което щеше да посрами всички останали. Така научих и втория си урок: наемните работници обикновено вършат възможно най-малко, а усърдната работа не гарантира нито по-добро заплащане, нито признание.

След като завърших университет, започнах работа на борсата като брокер на фючърси и права. Там ми плащаха не само основна заплата, но получавах и комисиони плюс право на неограничен бонус. Това много ми харесваше. Започнах да изкарвам доста добри пари, макар че работата си имаше и някои недостатъци: работех страшно много, винаги под голямо напрежение; пътувах до работа в претъпкано метро. Въпреки че започнах работа доста ентусиазиран, скоро осъзнах, че всъщност изобщо не харесвам това, с което се занимавам. Така или иначе вече бях повишил стандарта си според средствата, които печелех и не можех проста да зарежа всичко. Последната капка бе, когато моят „неограничен бонус” всъщност се оказваше в джоба на директорите, а не в моя, независимо колко добър оборот съм осигурил на компанията. През четирите години работа за първия ми работодател, печелех добре, но виждах как всъщност милионите отиват при директорите.

Бях започнах да пея и в една група, от време на време. Винаги съм бил запален по музиката. Беше по-скоро хоби, но знаех, че хонорарите от една успешна песен биха могли да направят автора милионер, така че се опитвах и да пиша песни.

В следващата компания, за която работех, ми се случи нещо шокиращо. Бях уволнен. Казаха ми, че не било защото се справям зле, всъщност съм се представял над средното ниво. Просто ми обясниха, че сливали два отдела и трябвало да освободят някои хора. Почувствах се напълно безполезен и не знаех какво да правя. И макар че скоро си намерих друга работа, научих поредния си урок – ако работиш за друг, съдбата ти зависи от него, а не от теб самия!

След известно време с няколко колеги решихме да си основем своя компания за финансови услуги. Фирмата беше съвсем традиционна. Наехме помещения, инсталирахме много телефонни линии, взехме няколко служебни коли, събрахме капиталите си и започнахме да наемаме персонал. За съжаление вече бях забравил предишния си опит като служител и си мислех, че всички от персонала ще бъдат толкова ентусиазирани колкото и ние. Изненада! Всички си получаваха заплатите дори преди нас, независимо колко малко работа са свършили. А пък аз преживявах безброй безсънни нощи в тревоги как ще платим сметките и заплатите в края на месеца, в този икономически климат (скоро след кризата от 1987 г.) Начинанието се превърна в истинско бедствие: ние продължавахме да хвърляме пари, докато един ден отидох на работа и заявих, че напускам. Загубих всичко. Още един урок: традиционният бизнес изисква много средства, за да стартира; отношенията служител-работодател са доста сложни; индустрията, която избираш трябва да има потенциал за дългосрочно развитие. С няколко думи: човек никога не управлява бизнеса си, бизнесът управлява него!

Бях съсипан от загубата на всичко, което имах. Няколко месеца предлагах ремонтни услуги и се превърнах в декоратор на свободна практика, за да свържа двата края. Когато имаше работа всичко беше наред, но когато нямаше поръчки – нямах и доходи. Поредният урок: да работиш на свободна практика, не те прави собственик на бизнес. Всъщност повечето работещи на свободна практика също разменят своето време за парите на другите, точно както и служителите в компании.

По това време един приятел ме покани да отида на среща и да се запозная с нов и различен начин за правене на бизнес. Бях много скептичен, но в момента, в който разбрах как работи бизнес моделът, бях заинтригуван. Възможност да се печелят високи доходи – подобно на автори на песни и музиканти, зависеща от работата на екипа, който си създал; успехът идва като помагаш на останалите членове на екипа си да постигнат успех; умножаваш времето си без да има нужда да наемаш персонал; никаква бюрокрация; никакви дългове; без презапасяване със стоки; без страх от съкращения; възможност да се работи от дома; пенсия осигурена от инвестиция на време, а не на пари; доход по желание; пътувания; и дял от печалбата.

Шестнайсетте години от моята кариера с Форевър ми осигуриха живот, за който повечето хора могат само да мечтаят. Доходът ми е 6-цифрен и идва от различни държави по света. Всяка години почивам по два-три месеца. Имах възможността да изпратя и трите си деца – Ела, Джордж и Алис, в добри частни училища, но освен всичко това притежавам и най-ценното нещо, към което всички се стремят, но малцина постигат – свобода.

Ако сте нов във Форевър, добре е още сега да осъзнаете силата на тази невероятна възможност и предимствата й в сравнение с обикновена работа, свободна практика или традиционен бизнес. Ако я приемете сериозно, тя ще промени живота ви и ще ви даде възможност да осъществите мечтите си.